карта на сайта контакт 
ТеПро Метал ЕАД - East Park Trade - VIOHALCO България
Начало / Връзки с обществеността / Медиите за нас
Медиите за нас
 
 

 

Може ли България да избегне газовата криза” –                    

Антон Петров, БТВ "Тази сутрин", 07.01.2009 г.

 

    

 Как кризата с доставките на газ ще се отрази на металургичния бранш?

- Доста съществено влияние оказва на металургичния бранш, тъй като той е високоенергоемък, газта е един от основните енергийни ресурси за нас, отразява се и води до спиране на производството.

 

Има ли опасност от окончателно спиране на производство и какво ще означава това за българската икономика ?

 

- Неминуемо води до спиране, ще се поддържат само някои технологични процеси, тяхното спиране би означавало технологични аварии, невъзможност за стартиране отново и т.н. Какво означава за българското производство, за износа на страната? Oзначава, че един от основните отрасли на българската индустрия временно няма да може да работи. Oзначава, че ще намалее българският износ, означава, че в една кризисна ситуация, каквато е днешната ние не можем да предвидим да получим нови поръчки, не можем да сме конкурентни на външните пазари, не можем да сме доставчик, на който може да се разчита в момента. Допълнителни усложнения в една доста сложна ситуация за металургията като цяло.

 

Имате ли запаси, които може да използвате и докога ?

 

- Запаси от природен газ със сигурност нямаме, нито имаме алтернативно гориво, а и при нашите мащаби е немислимо да имаме такива.

 

А можете ли да използвате алтернативно гориво, това крие ли всъщност някаква опасност, екологична дори?

 

 - Kато цяло това, което казах преди малко при мащабите на производството е немислимо да се води, че може да се използва алтернативно гориво било то електроенергия, било то мазут. В миналото е било възможно в Стомана Индъстри да се използва мазут и е имало мазутно стопанство. Но нито в нашето конкретно разрешително, нито в разчетите към момента това е реално, просто в момента реалното е спиране на производството.

 

А това ще повлияе ли на заплащането на работниците?

 

- Аз съм по-скоро оптимист, че тази криза няма да продължи твърде дълго, че няма да доведе до продължително спиране на производствения процес. По-скоро ще доведе до нашата ненадеждност като партнъор. Тъй като ние сме експортно ориентирано предприятие. Кой в момента при такава криза, при такова свръх предлагане и ниско търсене ще дойде да поръча на нас. Когато се борим със стотици други доставчици, ние сме един доставчик, който в момента се гледа на последно място, като един рисков доставчик, като един доставчик, който може би няма да може да изпълни своите поръчки.

 

Казахте, че сте оптимист, да погледнем обаче и един по песимистичен вариант, при който кризата не се решава толкова бързо. Питах Ви за заплащането на работниците и дали спирането на производството ще им се отрази?

 

- Една част от заплащането на работниците се формира от изпълнение на производствена програма, разбира се, че ще им се отрази от тази гледна точка. Но за да се отрази съществено трябва доста дълго време да не работим.

 

Какво визирате под доста дълго време в случая, за да се отрази на заплащането?

 

- Аз се надявам, че тази криза ще приключи до няколко дни. Визирам повече 10-15-20 дни, месец. Тогава не само едно такова спиране означава, че се отразява на заплащането на работниците, означава, че фирмата натрупва сериозни разходи, не може да ги покрие, води до промяна на паричните потоци в дружеството, редица проблеми. Стомана Индъстри е голямо, стабилно, с добро финансово здраве предприятие и надали тази криза ще окаже някакво по-сериозно влияние върху нас.

 

Още си спомняме стачките в Стомана Перник за неизплатени заплати, а тогава все още ги нямаше тези проблеми с доставките на газа.

 

- Може би се допуска някаква грешка, но стачки в Стомана Перник  за неизплатени запати не е имало никога. От 2001 г., когато Стомана бе придобита от Сиденор, респективно ВИОХАЛКО, забавяне на изплащането на заплатите не е имало нито един ден.

 

Защо тази криза ни свари неподготвени, ето Вие казвате нямате алтернативно гориво, нямате запаси ?

 

- Надали може да се счита това като неподготвеност, не може едно предприятие един голям енергиен потребител да има алтернативно гориво в случая. Алтернативно гориво може да се поддържа, когато има риск от внезапно спиране на доставките на едно гориво, риск от екологична щета, риск от технологична щета, тогава е необходимо това алтернативно гориво, което да ти помогне постепенно да спреш производството. При нас както Ви казах при тези мащаби е безмислено и немислимо да имаш 2, 3 алтернатовни горива. Ние не отопляваме къща, цех, офис, ние произвеждаме.

 

Как трябва да реагират управляващите според вас в тази ситуация, всеки има нужда от газ как да се разпредели наличния ресурс за критични ситуации като тази.

 

- Смятам, че това се прави подобаващо, разбира се има места, на които газта е абсолютно необходима, има предприятия, в които технологичният цикъл не може да се прекъсва, има училища, има детски градини има болнични заведения т.н., но това се прави и аз смятам, че се прави по нормален и по сериозен начин. По скоро как трябва да реагират управляващите и да защитят интересите на страната, за да може и с нашата дума като страна да се опитаме тази криза да я преодолеем по-бързо. И въпроса е как трябва да реагират управляващите и кой ще плати тези щети, защото тези са щетите не само за работещите в Стомана Индъстри и за тяхната заплата, това са щетите за предприятията и за фирмите, които няма да издържат и могат да фалират, защото това е съвсем явна реалност, това са щетите за всеки един от нас, за всеки българин. Дали чрез по-високите сметки за ток, които ще платим, дали чрез заплатите, които няма да получим, дали чрез нереализирания износ. Всеки един от нас ще понесе една щета, България ще понесе огромня щета, кой ще плати за тази щета – Булгаргаз, Газпром ?

 

 В-к "Класа", 29.12.2008 г.                                                                  

 

 

 

.Антон Петров, регионален мениджър на „Виохалко“ за България: Може да забавим някои проекти, но не и да ги спрем

Не очаквам да се стигне до драматичен спад в цените на металите

 

Антон Петров е роден в София през 1966 г. Завършил е икономическия институт „Карл Маркс“ /УНСС/ през 1988 г. Оттогава с изключение на първата година работи във „Виохалко“, като тръгва от новооткритото представителство на фирмата у нас и участва в разрастването на групата и до днес.

 

- Господин Петров, държавата заяви, че ще отпусне 8 млн. лева за развитието на индустриална инфраструктура на Перник. Тази инвестиция е обвързана с вашите усилия в региона, но ще успее ли да окаже положително влияние върху работата на „Стомана индъстри”?

- Това е съвместен проект с община Перник за инфраструктурата на индустриалната зона, в която се намира „Стомана индъстри” и предвижда реконструкция на основния подход към предприятието – улица „Владайско въстание“. Нашето предприятие е първи клас инвеститор. По закон има право на такава помощ от страна на държавата, но това не е директна помощ към фирмата ни, а инвестиция за цялата индустриална зона на град Перник. Там се намират и митницата, и други 35 предприятия. Притегателна сила на „Стомана индъстри“ е също важна за привличането на други реални инвеститори в тази зона.

- Световният съвет на производителите на стомана е регистрирал глобално свиване на производството на стомана с 19% за периода октомври-ноември. Какво очаква стоманопроизводителите през 2009 г.?

- Прогнозите са безкрайно много и разнообразни. Определено очакванията са, че 2009 г. ще бъде по-слаба и по-трудна. От друга страна, в „Стомана индъстри“ бяха извършени редица успешни инвестиционни процеси, които ни извеждат в много по-добри позиции. Последната инвестиция в завода за дълги продукти е стратегическа за нас. Той е един от най-модерните не само в България, не само на Балканите, а и в Европа. При наличието на такива производствени звена ние можем да сме по-гъвкави, по-конкурентни, по-агресивни към пазара и да постигнем по-добри резултати и по-нисък спад.

- В края на ноември изпълнителният директор на „Стомана Перник“ Емил Живков заяви за „Класа“, че не сте се отказали от плановете си да пуснете трета електродъгова пещ. Ще има ли пазар за продукцията й?

- Всички тези инвестиции са дългосрочни. Кризата, както вече споменах, се надяваме да бъде по-кратковременна, но дори да продължи една или две години, след това идва нов момент. Някои от проектите могат да бъдат забавени, но в никакъв случай няма да бъдат спрени. Това е залегнало в структурното, стратегическото развитие на фирмата, така че пазари ще има и цялата ни насоченост е към сериозно увеличаване на капацитета дори да забавим малко темпото на този етап. Ние споменахме още в началото на годината, че капацитетът на „Стомана индъстри“ ще надвиши 1 250 000 тона и определено се стремим и работим в тази посока.

- Българската асоциация на металургичната индустрия регистрира спад на цените на металите до ноември между 30 и 50%. Според вас докъде ще стигне ценовото свиване?

- Металите, както и петролът са борсови стоки. Такива драстични спадове, каквито се наблюдават например в петролната индустрия, подават сигнал за криза. Другият индикатор за наличие на криза са металите. Наистина в момента има незапомнени ниски ценови нива на пазара. Трудно може да се каже дали това е дъното, но по-драматичен спад от тук насетне е невъзможен, защото сме близо до минималните стойности. Всяко колебание е еднакво лошо за производителите на метални изделия, защото води до неизвестност на пазара. Дали ще са резки покачвания, резки спадове или ежедневни колебания – това са все фактори, които довеждат до забавянето на производството и на реализацията.

Поевтиняването на металите в никакъв случай не означава автоматично по-висока консумация. Трябва да се изчака и да се прецени докъде ще стигнат ценовите нива, но аз мисля, че няма да сме свидетели на по-големи пропадания в стойността на металите.

- Да, но и ОПЕК очакваха дъно на петрола от $40, но в момента той се продава още по-евтино. Има ли подобна граница „дъно”, валидна за цените на стоковите борси?

- Теоретично – да. В една кризисна ситуация всичко е възможно. Цени, които при нормални условия никой не би си позволил, в кризисна ситуация, за да се спаси даден отрасъл, могат да бъдат допуснати. Подобни действия се предприемат в името на това да не се закрие самото производство. При металите въпросът е комплексен. На цените влияят добиването и рентабилното транспортиране на рудата, нивата на световните запаси от даден метал, размерът на потребителското търсене. Така че можем да имаме краткосрочни допълнителни пропадания на цените на металите, но, пак казвам, не в такъв мащаб и в такива пропорции.

- Твърди се, че след кризата светът ще има голяма нужда от суровини и стоки. Има ли в световен мащаб металургични групи, които могат да си позволят натрупването на складови наличности с цел дългосрочна реализация?

- Неминуемо след подобна криза, която започна като финансова и в момента постепенно се превръща и в производствена, ще настъпи известен глад за суровини. Кризата генерира страхове, предизвикани от неизвестността.

Сегашното изчакване при покупката на необходими материали, суровини и продукти от метали ще доведе до по-голямо търсене след преодоляването на тези страхове. Определено малки предприятия и тези в недобро финансово здраве ще имат сериозни проблеми. Не може да се очаква натрупване на материали, суровини, готова продукция, ако кризата продължи дълго. Тогава финансовият ресурс ще се оскъпи или няма да може да бъде придобит обратно. Крачката от тази ситуация до фалита е много малка.

- През лятото подчертахте, че инвестиционната ви програма зависи от договорките между България и ЕС за вредните емисии. Как преценявате шансовете ни за извоюването на преференциални квоти ?

- Малко или много вече стана ясно какво ни чака до 2012 г. и новината, за съжаление, не е добра. Разпределя се това, което остана след орязването ни от Европейската комисия. Емисиите на всички предприятия са намалени. Те могат да са достатъчни в условията на криза, но не генерират инвестиционен ентусиазъм особено в енергоемките отрасли. Излишъкът, който остава за доразпределяне от страна на държавата, за нуждите на нови инсталации е просто смешен – 4,5 млн. тона емисии. Това означава, че за бъдещите предприятия у нас ще има още един фактор, който да оскъпява себестойността на продукцията им. Така продукцията, произведена в Европа, която има достатъчно разпределени емисии, ще е по-конкурентна на пазара. Да не говорим за страни, които не са се присъединили към протокола от Киото – близката до нас Турция, по-далечните Индия, Китай, Пакистан, САЩ.

- В предходно ваше интервю заявявате, че в българската металургия за периода до 2010 г. ще се влеят инвестиции в размер на 2 млрд. лева. Реални ли са тези суми в условията на криза?

- Инвестициите в сферата на металургията са тежки и крупни. Например, една от знаковите за българската металургия инвестиции в „Кумерио мед” - Пирдоп, е 240 млн. лева. Инвестицията в „Стомана индъстри” е над 140 млн. лева. Виждате за какви суми става въпрос, и то само в рамките на две предприятия. Ние не се отказваме от инвестиционните си планове, но заради сегашните условия може би ще отложим нашата програма с 1-2 години. Металургията е базисна индустрия и това, че се инвестира в нея, е изключително важно за развитието на всеки последващ отрасъл в страната.

Ако има производство на метали в България, много по-лесно може да бъде взето решение за построяването на заводи от други отрасли, които да консумират продукцията им. Например „София мед”, едно от предприятията на нашата група в България, произвежда изделия от мед и месинг. Една от основните причини това предприятие да съществува (инвестицонната програма надхвърля 250 милиона лева) е Пирдоп и наличието на катодна индустрия в България. Сигурен съм, че следващото звено във веригата ще консумира полупродуктите от мед и месинг, произведени от „София мед”. Не че тези полупродукти не могат да бъдат внесени, но това оскъпява производствения процес.

- Синдикатите във Франция обвиниха индустриалните производители, че пренебрегват социалната си роля. Застрашени ли са българските работници, ангажирани в металургичната индустрия?

- В момента са застрашени всички, ангажирани не само в индустрията, но и в икономиката. Когато икономиката се свива, неминуемо се свива и необходимостта от работна ръка. Видяхте какво става във финансовата сфера, колко хора останаха на улицата. Това се случва навсякъде – не само във Франция, не само в България, но и в целия свят. Въпросът е работодателят да постъпи социално отговорно и смятам, че „Стомана индъстри” стана пример в това отношение. Ние успяхме да преструктурираме предприятието и по този начин помислихме за бъдещето му. Това беше осъществено с цената на някои непопулярни мерки, които обаче бяха извършени коректно, цивилизовано и със специална социална програма в помощ на хората. В потвърждение на това е декларацията на двата най-големи синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа”, че „Стомана индъстри” е пример за социално отговорно корпоративно поведение.

 

Интервюто взе

Васил Загоров  

 

 

В-к „Градски вестник”, 18.12.2008 г.        

 

Стомана Индъстри със сертификат за първи клас инвеститор

 

Получават 8 мнл. лв. държавна помощ за инфраструктурата

 

Общината и фирмата си партнират в реконструкцията на ул. „Владайско въстание”

 

На официална церемония в Министерство на икономиката и енергетиката вчера – 17 ноември 2008 бяха подписани договори между представителите на държаванта власт, ръководствата на Община Перник и Стомана Индъстри за отпускането на държавна помощ на основание Закона за насърчаване на инвестициите. На церемонията присъстваха министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев, заместник-министри, кметът на Община Перник Росица Янакиева, Атансиос Атанасопулос и Антон Петров, представляващи Съвета на директорите на Стомана Индъстри.

Сумата на държаваната помощ е в размер на 8 038 095 лв. и е предназначена за реализирането на проект, свързан с изграждането на техническа инфраструктура в индустриалната зона на гр. Перник.

Във връзка с реализирането на крупна инвестиционна програма в размер на 300 млн. лв., Стомана Индъстри е сертифицирана от БАИ със сертификат за Първи клас инвеститор. В това си качество, на основание Закона за насърчаване на инвестициите, Стомана Индъстри има право да получи финансиране от държавата за изграждане на елементи от техническата инфраструктура, като основно изискване е тази инфраструктура да е публична собственост. Съвместно с Община Перник беше разработен и внесен в Министерство на икономиката и енергетиката проект за реконструкция и разширяване на най-натоварената улица в града – Владайско въстание, която обслужва не само Стомана Индъстри, а и производствените сгради и офиси на повече от 40 други предприятия, Митницата, Противопожарната служба на града и др. В участъка й през кв. Църква улицата обслужва  и интензивно населени жилищни територии.

Проектът е от изключително важно значение не само за Стомана Индъстри, а и за град Перник. Той ще бъде реализиран за една година. С него значително ще се подобри инфраструктурата на индустриалната зона и ще се създадат много по-благоприятни условия за нейното развитие, за пътното движение, както за товарните транспортни средства, така и на личните автомобили на гражданите живеещи и работещи в региона.

 

 

Кметът: Това е пример за добро партньорство между Общината и бизнеса

 

Проектът е пример за добро партньорство между Общината и бизнеса, заяви за Градски вестник кметът на община Перник Росица Янакиева по повод подписаните договори. Тя подчерта, че се касае за пътна отсечка, която е много важна за индустриланта зона на Перник. Инвестиционният проект ще обслужва около 40 предприятия, подчерта Янакиева. По думите й важността на обновяването на ул. „Владайско въстание” се свързва с предпоставките за привличане и на нови инвеститори в Перник. Това в крайна сметка е свързано с условията за труд и добри възнаграждения на работещите в този район перничани, каза още тя.  

 Руми Борисова

 

 

В-к “Дневник”, 2.02.2007 г.: 

 Конкурентоспособността не може да се мисли на парче

 Антон ПЕТРОВ

 

 

 

представител на “Виохалко” за България
 
 
Кога очаквате да приключи изграждането на новия завод в “Стомана Индъстри”?
- Изграждането трябва да приключи към средата на годината и през октомври да бъде пуснат в експлоатация. Пускането на едно ново предприятие е дълъг и сложен процес, но сме убедени, че през октомври то ще стартира производството си.
 
Какво ще означава това за производството на компанията?
- Това предприятие ще има капацитет 800 хил.тона, който, разбира се, няма да бъде постигнат още през първите месеци, но при сегашно производство от 700 хил.тона това ще означава удвояване на производствените мощности на “Стомана Индъстри”. До две години очакваме “Стомана Индъстри” да надмине 1.2 – 1.3 млн.тона общо годишна продукция.
 
Как оценявате пазара за подобни продукти в България? Вътрешният или чуждите пазари ще са приоритет?
- Приоритет е вътрешният пазар, въпреки малкия му дял в производството на “Стомана Индъстри”. България все още е малък пазар и делът му в общата ни производствена дейност е малък. В момента за “Стомана Индъстри” вътрешният пазар представлява около 15%. С построяването на новото предприятие и разширяването на продуктовата гама чрез него делът на вътрешния пазар ще достигне между 30-40%. Българският пазар е силно динамичен пазар и с много голям потенциал – все още потреблението на метални продукти е сравнително ниско, в пъти по-ниско от това, което е било в началото на 90-те години, и пъти по-ниско в сравнение с икономиките около нас, например Гърция. Ако в България в момента потреблението на бетонно желязо по официални данни е около 350-400 хил.тона, то в Гърция е около 2 млн.тона. С тези цифри искам да илюстрирам нивото на пазара – от една страна, потреблението е ниско и трябва да се мисли за експорт, но от друга – има невероятен потенциал особено сега с големите инфраструктурни проекти, които предстоят – АЕЦ “Белене”, Дунав мост 2 и т.н. Потреблението в страната постепенно нараства. Пазарният дял на “Стомана Индъстри” е около 40 – 50%, което означава, че сме водещ доставчик на тази гама продукти за местния пазар.
 
Появи се информация, че няколко фирми са се обединили и се опитват да работят на дъмпингови цени на този пазар. Вие знаете ли за такъв случай и каква е вашата реакция?
- Запознати сме с този случай, дори имахме среща с тези фирми. Смятаме, че това е недопустимо и некоректно поведение. Такова съюзяване е недопустимо, защото се получава подбиване на пазара, предлагане на дъмпингови цени чрез монополизиране на даден тип търговия. Идеята е проста – четири по-големи търговски структури се обединяват, явяват се пред производители на даден вид продукт с условието да получат големи количества стока на по-добра цена и излизат на пазара с по-нисък марж на печалба. Реализират продукта на по-ниски от нормалните цени и по този начин правят бърза и лесна печалба. Това обаче не е нормален начин на търговия – така се нанасят сериозни щети на пазара, защото се нарушават нормалните връзки. Именно поради тази причина, когато се поражда монопол, се предприемат и съоветните мерки. Към този момент ние не сме предприемали нищо, защото засега това все още е в сферата на идеята, че искат да постигнат такъв вид търговия и да се наложат по този начин на пазара. Но засега няма по-сериозни стъпки в тази посока. Наблюдаваме явлението и ако се наложи, ще реагираме.
 
Основано ли е според вас поскъпването на природния газ?
- Поскъпването с 4% от началото на годината и особено с този довод – че ТЕЦ “Варна” нямала достатъчно въглища и щяла да ползва газ, е просто смешно и обидно към потребителите. Ако случайно утре и други юридически лица решат, че ще ползват повече газ, отколкото електроенергия, “Булгаргаз” трябва да наложи още по-високи цени, защото са се явили по-големи потребители. Едно частно юридическо лице има по-голямо потребление, защо други ще трябва да понесат тежест от увеличаване на цената поради този факт. Не виждам логика – ако ТЕЦ “Варна” не може да си осигури въглищата, защо другите ще трябва да платим за техния проблем. Или това просто е едно основание за покачване на цената. Имам чувството, че недостатъчно внимателно се борави с тези цифри и с този факт за покачване на цената за производителите.
 
Какви са очакванията ви за бизнеса в контекста на новия договор с “Газпром”?
- Не мога да коментирам договора с “Газпром” и дали това увеличение, което беше предсрочно договорено преди 2010 г., беше абсолютно необходимо. Липсва информация, за да мога изкажа мнение. Когато в рамките на една година се очаква поскъпване на основни ценообразуващи фактори, да се увеличи с 30-35% цената на газта е повече от ясно, че малко предприятия имат такива маржове, че лесно да преглътнат такова увеличение. Това са енергоемките предприятия – металургията, химическата промишленост, торовите заводи, топлофикациите и др. В себестойността на нашата продукция газта е 5-8%, но при торовите заводи е много повече. Това поскъпване ще има пряк и косвен ефект върху цялата икономика. При такива шокови поскъпвания ефектът е непредвидим, но в никакъв случай не е положителен – ще има предприятия, които ще намалят производството си, други ще спрат, потреблението ще падне. Ефектът ще е влошаване на икономическия климат в страната. И това ще е съчетано с първата ни година от членството на страната в ЕС. Натрупват се редица трудности, които, съчетани с цената на енергоносителите, определено влошават инвестиционния климат.
 
Само с декларация ли големите потребители ще реагирате срещу новите цени? Няма ли да ги атакувате в съда?
- Административно не можем да предприемем нищо, защото срокът за обжалване е изтекъл. Както обикновено тези действия се предприемат в края на годината, около почивните дни. До последно имахме информация, че увеличението ще е с 1.7%, че няма да се стига до 4% и в последния момент без каквато и да било гласност се взе решение за 4%. Но даже да беше останала възможността за съдебно атакуване на цените – какво от това, минава време, условията се променят, делата се бавят. Ние имахме този опит с такса пренос на ел.енергия – почти нищо не постигнахме. Има много методи, по които да се заобиколят нашите противоречия. Необходимо ли е да си играем на котка и мишка. Привлекателността на българската икономика е съвкупност от фактори и в това е ролята на правителството – да направи така, че да има икономически ръст, да има повече работа в България, по този начин да се вдигнат заплатите, да се увеличат потреблението и жизненото равнище на българите. Според мен няма ясно изразена правителствена стратегия за тези неща. От началото на годината беше намален данък печалба, но ефектът от това се губи. Данък печалба е резултативна величина – трябва да си тук, да си инвестирал, да си произвел, да си продал и да си реализирал печалба, която да обложиш с по-ниската ставка.
 
Производителността на труда в България е една от най-ниските в цяла Европа и съчетано с повишаващите се цени на енергоносителите, ни прави неконкурентоспособни. А всяка една страна трябва да мисли как да превърне икономиката си в конкурентоспособна. Мерките в тази посока обаче са на парче.
 
Как оценявате либерализацията на електроенергийния пазар и какво още може да се иска в тази посока?
- Да, пазарът е либерализиран, има възможност да се участва в него, няма ограничения, всичко това е добре. Само че, когато се заговори за либерализиран пазар, такса пренос беше 6 лв., сега е 12 лв. До голяма степен се каза – да, купи си откъдето намериш по-добра цена, но ползването на електропреносната мрежа ще ти струва не 6, а 12 лв. Значи от една страна се казва – да, либерален пазар, от друга – не съвсем. Какво се случва на българския пазар, че от 6 лв., таксата става 12 лв.
 
Повечето от тези проблеми пред бизнеса са решими. Всичко това, което трябва да се случи занапред, трябва да бъде осмислено като програма, като политика за развитие на икономиката.
 
Интервюто взе
Таня Джонкова
 

                                                                                 

“Стомана Индъстри” отваря нов завод

 В-к "Капитал", 2-8.12.2006 

 
“Стомана Индъстри” отваря нов завод на територията на металургичния комбинат в Перник, съобщи Антон Петров, представител на “Виохалко” за България и член на управителния съвет на “Стомана Индъстри”.
 
Инвестицията в новата мощност ще е 50 млн. евро, а работниците ще са 300. Заводът, чието изграждане започна през пролетта ще бъде отворен през второто полугодие на 2007 г. и ще произвежда т.нар. дълги стоманени продукти (армировъчна стомана и стоманени пръти, използвани основно за бетонови конструкции) и специални стомани (например за автомобилната индустрия). Капацитетът му ще е 800 000 тона годишно. Основата на съоръженията в новата фабрика е оборудването “Даниели”, което “Стомана Индъстри” купи през март от обявения в несъстоятелност пернишки завод “Камет”. Капацитетът на линиите “Даниели” от “Камет” е бил 150 000 тона годишно, но те са доокомплектовани от производителя.
 
Към момента т.нар. дълги стоманени продукти се произвеждат в България основно в “Промет” – Бургас и в “Кремиковци”. Амбицията на пернишкия комбинат е да стане най-големият производител на армировъчна стомана в страната, като основната част от продукцията му ще е за износ. Българският пазар на този тип стомана е 350-400 хил.тона годишно и се задоволява от местно производство и внос (главно от Гърция и Турция). “От нетен вносител България ще се превърне в нетен износител на армировъчна стомана”, твърди Антон Петров. Финансирането на проекта е от собствени средства на комбината и кредит от IFC – Международната финансова корпорация от структурите на Световната банка. Ако бъде натоварен напълно, новият завод ще подсили сериозно позициите на “Стомана Индъстри”.
 
“Притеснени сме от ситуацията с БДЖ. Заявките ни за транспорт на скрап и готова продукция за 2007 г. са завишени, а БДЖ и сега няма вагони, с които да ги изпълни. Още сега част от експорта ни, който представлява 80% от производството, е блокиран и държим стока на склад заради невъзможността на превозвача да я поеме”, каза Антон Петров. Основната част от суровината на “Стомана Индъстри” е скрап, който се събира от цялата страна и се транспортира най-вече с влакове. За 2007 г. очакванията за потребление на пернишкия комбинат са за 1.1 млн.тона вторични метални суровини. Проблемът с липсата на вагони и локомотиви на БДЖ беше повдигнат преди повече от месец от най-големите промишлени заводи в страната, но засега практически няма предприети мерки за решаване на проблема.
 
Паулина Михайлова

Архив

нагоре начало 
 Copyright 2006, TePro Metal Created by ABC Design & Communication